в описание на аматьор; психофизиологичен експеримент 1995-2007
6 400 000 метра
Горе и долу. Стави. В морето започвам да трансформирам страха от високо. Когато лежа на плажа и гледам небето, имам чувството, че ще падна в него. Навътре, там където отдолу има десет метра, се гмуркам, искам да падна но не мога. Водата ме изстрелва, падам нагоре. Превръщам се в космонавт, летя в безтегловност. Тежа 90 килограма, висок съм 190 см., тромав с масивни кости. Ставам лек акробат. Когато обръщам, салтото в края на басейна е удоволствие. Тичах. По Витоша, на стадион Академик, Борисовата градина: 6000 – 10 000 м.(по-рядко) Анестезирах болките в ставите с молитви към залязващото слънце – Sol Invictus, Финалгон и ластични бинтове. Водата ми даде възможност за движение с покой на ставите.
Въздух. Когато плувам отварям белия дроб, склонен към алергична астма. Сменям с нов постоянно запушения от сенна хрема Нос (понякога чета Гогол). Както и при тичането, трябва да преодолееш кризата на първия километър. След два и половина няма проблем да стигнеш пет. Това е плуване на повърхността. Плуването под вода, без въздухя е съвсем различно. Спорт и стил – „апное”. Съпротивлението отдолу е друго. „Никога не опитвайте в къщи”. Жак Майол и Енцо Молинари са най-великите шампиони във free diving-а. Робърт Крофт имал феноменален бял дроб, обект на съчинения тип Pulmonary and circulatory adjustments determining the limits of depths in breathhold diving. (Science, 162(857), 1020-3)
Минавал съм около 35 метра – дължина и половина – под вода. Не е много. На 25-я метър започваш да виждаш различни неща, направо си е страшно, че може да ти хареса и да останеш завинаги там. В „Голямото синьо” Енцо слезе на 90 метра и не се върна. Аз изобщо не мога да се гмуркам.
Вероятно като коктейл от ускорено дишане, резки промени в пулса и сърдечната функция на края на тренировката изпадаш в нирвана. Отделяш душа от тяло – кесаревото кесарю, божието – Богу.
Да усетиш водата – стиловете. Отначало човек е доста дървен. Плуването не е фитнес. След време започнах да го усещам – напрежение и леност. Два-три месеца ходих в БСФС и наблюдавах професионалистите. Ако геният може да бъде дефиниран с работата на нервната си система, тези хора са гениални с властта над движението. Няколко секунди от финала на Inge de Bruijn на 100 м. бътерфлай в Сидни.
Плавници, педълси и дъски. Drill – инквизиция на освобождението. Наблюдавах момиче, което си връзваше ръцете и правеше упражнения. Отстрани изглежда мъчително, но тя беше много добра.
Водата. Двама патоанатоми от университета в Упсала ми разказваха истории за еволюцията. Смачкаха лист хартия, който от двуизмерна плоскост придоби три измерения. Простите животни се нагъвали, образували кухини и се превръщали в нещо друго. Гадините, които плували из океана, затворили океана в себе си и излезли на сушата. Нищо не разбирам от тези неща. Най-вероятно не съм схванал за какво ми говореха. Единият от патоанатомите вече живее в Малага и пуши цигари с откъснат филтър.
януари 2008
